Българският традиционен Великден
Великден е голям празник за християните по целия свят. Но въпреки че е общ, той се отбелязва по различен начин във всяка една отделна държава и култура.
Днес обаче ще разгледаме как се е празнувал Великден от нашите баби и дядовци в българския празничен календар. За да знаем и помним българските традиции и да съумеем да ги предадем на децата си.
Ето как трябва да изглежда един чисто български Великден.
Какво представлява Великден?
Това го знаем всички – денят, в който Исус Христос е възкръснал, за да ни покаже, че доброто побеждава злото и истината побеждава лъжата. Великден несъмнено е най-големият православен християнски празник. Ето защо неговото отбелязване не се изчерпва в рамките на един ден. А заради характера на празника, повечето нашенски традиции са тясно свързани с църковните ритуали и богослужения в тези дни.
Страстната седмица
На практика Великден се празнува цяла седмица, от понеделник до неделя, като денят на самото възкресение е кулминацията на събитията.
В дните от Велики понеделник до Велика събота се спазва строг пост, който включва не само забрана за консумиране на животински продукти, а и полово въздържание.
В понеделник и вторник домът се изчиства основно. От вторник нататък не се пътува, а от сряда е забранено да се работи – както вкъщи, така и по нивите.
На Велика сряда жените не пипват нищо – не перат, не готвят, не чистят, не шият.
В четвъртък се ходи на служба, за да се вземе и занесе вкъщи масло от маслосвета. С него се прави кръст на прага, за да се помаже къщата. След това с кръстчета на челата се помазват и всички членове на семейството. Останалото масло се слага в кандилото.
След това идва ред на боядисването на яйцата. Първото яйце трябва да е червено – като кръвта, която Христос пролива за нас. То се пази старателно. С него се рисуват кръстчета по челата на децата за здраве, а след това се слага пред иконата в домашния иконостас, за да остане там цяла година. По яйцето от миналата година се правят гадания – то се счупва и ако е мухлясало и черно, значи годината ще е нездрава, а ако е хубаво, е на добро.
След боядисването на яйцата идва ред на козунаците и курабиите.
Велики петък е особено тъжен ден – в него е разпнат Исус. В този ден не се яде, не се пие, не се работи, не са позволени и песни и веселби. Сутринта се ходи на църква, за да се възпроизведе погребението на Христос – да се изнесе плащеницата от олтара и да се постави на специална маса. Богомолците носят цветя, които оставят на плащеницата, и се провират под масата, за да се отърват от греховете си. Вечерта на специалната литургия плащеницата обикаля около черквата, за да се довърши символичното погребение.
Велика събота е денят за мъртвите. Жените ходят на гробищата и раздават червени яйца и хляб или козунак, за да почетат своите покойници. В този ден може да се довърши домакинската работа, да се боядисат небоядисаните яйца и да се опекат хлябове, козунаци и сладки, да се приготви агнешкото за великденския обяд.
Традиции на Великден
В неделя е самият Великден. Празникът започва с тържествена литургия около 23:30 часа още в събота вечерта. Празнично облечените богомолци запалват свещи от живия огън в храма и остават тук да слушат богослужението до полунощ, когато се известява възкресението на Христос. Тук започва чукането с яйцата. Смята се че този, който остане последен със здраво яйце, ще бъде здрав и ще има късмет през следващата година. Запалените свещи е добре да се донесат в дома, без да угаснат и в мълчание. От този огън се пали кандилото в домашния иконостас. Самата свещ се пази и се пали на други празници през годината.
Като всеки истински празник, Великден се празнува три дни. В тези дни не се работи – нито вкъщи, нито на полето, нито в работилницата. Хората празнуват и си ходят на гости. Задължително е в този ден да се посетят кумовете, за да се изрази почит към тях. Трябва да им се занесе дар от писани яйца и козунаци, а те да са приготвили трапеза с агнешко. Ходи се на гости и на родителите и на деверите, като за тях също се носят шарени яйца и козунаци.
Трапезата на Великден
На великденската трапеза задължително присъстват шарените яйца, агнешкото и великденския хляб или козунак. Старата традиция изисква наличието на специален обреден хляб, който е украсен с кръст и червено яйце. Той символизира тялото на Христос и от него трябва да хапне всеки член на семейството. Червеното яйце напомня за възкресението и кръвта на Христос, а жертвеното агне – за саможертвата на Спасителя. Козунаците са сравнително нова традиция в България, появяват се в 20-те години на миналия век. Те се замесват с ядки и сушени плодове, за да примамят плодородие и изобилие в дома.
