image not found

Епидурална упойка

Всеки човек притежава определен праг на болка. Раждането е свързано с болка, но е въпрос на индивидуално решение от страна на родилката дали да я намали, възползвайки се от епидурална упойка. Самото решение може да бъде взето както преди, така и по време на раждането, ако болките станат непоносими, стига според лекаря упойката да е подходяща за пациента.

Епидуралната упойка (сегментна анестезия) или просто „епидурал“, води произхода си от старогръцки език, където „епи“ означава „върху“, а „дура“ идва от термина „дура матер“ – името на един от пластовете мембрана върху мозъка и гръбначния мозък.

Този вид упойка се прилага от 40-те години на миналия век, но едва през 70-те години става популярна като лек срещу родилните болки.

Поставя се в областта на кръста, докато родилката е в странично свито положение, позволяващо да се увеличи разстоянието между прешлените ѝ. Отначало в т.нар. епидурално пространство извън твърдата мозъчна обвивка се вкарва игла, която се замества от катетър, през който през определено време се влива съответната необходима доза анестетик. По този начин се блокират един или няколко прешлена на гръбначния стълб. Родилката остава будна, в съзнание и до известна степен може да се движи.

Условие за поставянето на този вид упойка е наличие на родово разкритие между 4-5 сантиметра, защото ако се приложи по-рано съществува вероятност контракциите да спрат, което от своя страна може да доведе до използването на медикаменти за подсилването им или да се наложи секцио. Според статистиката, при жени, които са били третирани с такава упойка, вероятността да родят с цезарово сечение е много по-голяма в сравнение с онези, при които епидурал не е прилаган. Съществува възможност и за други усложнения, защото когато настъпи моментът на самия родов процес, намалената чувствителност и слабите контракции могат да го удължат, да се получат сериозни разкъсвания и да се наложи бебето да бъде изродено чрез вакуум или форцепс.

Епидуралната упойка следва да се постави много внимателно, защото ако анестетикът е въведен не в епидуралното пространство, а в гръбначно – мозъчния канал, съществува риск от временно обездвижване на родилката от кръста надолу. Ако упойката се постави погрешно във венозен съд, съществува риск от натравяне на кръвта.

Разбира се, наред с рисковете и отрицателните страни, епидуралната упойка има и множество положителни. Практически тя е най-ефикасното обезболяващо средство в процеса на раждането. Упойката не предизвиква замайване или замъгляване на съзнанието, напротив – родилката е в пълно съзнание и усеща, макар и слабо, контракциите и напъните на бебето. При правилно поставяне съдържанието на упойката не постъпва в кръвта и не носи риск нито за майката, нито за детето. Страничен ефект, макар и рядко, може да бъде появата на главоболие, понижено кръвно налягане или болки в областта на кръста и гърба. Всички тези симптоми отшумяват в рамките най-много на десетина дни след раждането.

Facebook Коментари
FEIA

Подобни публикации

Напиши коментар