image not found

За българските детски приказки

24 май е наистина голям празник. Ден, в който почитаме сътворителите на собствената ни азбука и се опитваме да оценим подобаващо важността на тяхното дело.

Факт е, че без писаното слово нашата чисто българска култура отдавна би изчезнала, както много други безписмени култури по света.  Днес трябва да празнуваме, че след толкова много векове все още ни има. И точно затова искаме да поговорим за предаването на народните знания, традиции и морал.

Знаете ли как най-лесно става това? Чрез приказките, разбира се!

Какво се случи с българските народни приказки?

Помните ли приказките, които баба или мама ви разказваха преди сън в онези дълги, зимни, студени вечери? Можете ли да си възпроизведете целите истории за дядо и ряпа, Косе Босе, тримата братя и златната ябълка, болен здрав носи, дядовата ръкавичка, мързеливата Богданка, неволята, лошата дума?

Вероятно с това изброяване ви припомнихме поне една, за която не сте се сещали отдавна. А споменахме само осем от стотиците! Но пък сме сигурни, че можете веднага да кажете имената на кученцата от „Пес патрул” или всички заглавия на Барби поредицата, или имената на джуджетата на Снежанка. Това, разбира се, не е лошо. Но е време да се запитаме какво се случи с българската народна приказка и защо децата ни не знаят кои са Мекушка, Сладушка и Якушка.

Нашите приказки и чуждите приказки

Разбира се, в днешния свят без граници е глупаво да ограничаваме мирогледа на децата и да ги пазим от допира с други култури. Разбира се, че трябва да познават и да растат с Пепеляшка, Али Баба, Грозното патенце, Спящата красавица, Червената шапчица, Хензел и Гретел. Но това не означава да оставяме нашите, български приказки на заден план.

И ако понечите да се оправдаете, че децата сами предпочитат принцесите пред ряпата, помислете отново. Те все още са напълно отворени към света и наистина има начини да им покажете красотата на всяко нещо, което пожелаете. Стига, разбира се, да пожелаете.

Защо българските народни приказки са важни

Никой не знае кой, кога и за кого точно ги е създавал. Те имат хиляди варианти, защото са звучали различно от устата на всеки следващ сладкодумен разказвач. Но най-важното в тях е едно: те съхраняват и препредават българщината от прадедите към правнуците ни.

Защото в тях е кодиран моралът и светът на старите българи. На онези, които са измислили тези приказки преди стотици години, за да забавляват и поучават децата си в същите дълги, студени зимни вечери. Които са ги повтаряли и подобрявали стотици пъти, за да ги направят съвършени инструменти за предаване на опит.

Тези приказки ще научат и нашите деца на същото извечно добро и зло. И мъниците ще поискат да не лъжат като Кума Лиса и да не са глупави като Кумчо Вълчо, да са добри и да спасяват принцеси от змейове, да гонят вятъра докрай, за да им върне вълшебната кърпичка. Ще научат колко е важно да работят и да се пазят от ласкатели, да се грижат за семейството си, да внимават какво изричат, да са умни и смели. Ще вярват във вълшебства, в помощници в трудни моменти и в това, че всяко добро рано или късно се възнаграждава. И нима можем да искаме нещо по-добро за тях?

Как да съхраним българската народна приказка

Никак не е трудно да го направим. Достатъчно е да не спираме да я разказваме.

Ако обичате да импровизирате, разказвайте български народни приказки за лека нощ. Децата обичат живата реч. Фактът, че разказвате една и съща история с различни думи, развива езиковите им умения. Провокирате детето да развива собствената си фантазия, за да си представи всеки един детайл от приказката, без да има нагледни илюстрации. А това, че героите, случките и репликите са само в главата ви, е за тях нагледен пример за съществуването на цели въображаеми светове, които не могат да бъдат докоснати с ръце, но могат да бъдат преживявани.

А ако не умеете да правите това, тогава задължително ги четете. Напълнете библиотеката на детето с български народни приказки във всякакви варианти – в единични книжки, в сборни томове, в поезия и проза. Литературният език развива речника на детето. Да повтаряте всеки път едни и същи думи го кара да разбира по-задълбочено смисъла на историята. Всеки път то ще открива в нея нови подробности, ще ги осмисля и подрежда в главата и сърцето си. И след всяко повторение на същата приказка ще бъде малко по-умно, малко по-добро и малко по българче.

За съжаление, детските книжки напоследък са атрактивни на вид, но често са пълни с нескопосани изречения и с грозно орязани приказки, като губят не само очарованието, а и логиката си. Така че преди да купите книгата, за да въведете детето в свещения свята на писаното слово, прегледайте я и се уверете, че не е осакатена, че от нея ще се лее само чиста, правилна и красива българска реч. Това е начин да уважим нашите букви, нашата писменост и нашата култура и да я предадем неопетнена на поколенията след нас.

 

 

Facebook Коментари
FEIA

Подобни публикации