Всички знаем, че здравите бебета се раждат с почти напълно развити сетива – ако изключим зрението, което ще се усъвършенства още малко през следващите седмици. Но знаете ли в кой момент от развитието си вашето бебе е започнало да чува гласа ви, да усеща вкусове и да реагира на докосване? Вероятно някои факти ще ви учудят, но ето какво твърдят специалистите.
Усещането за допир е първото, което започва да се развива в оформящото се телце. Според някои проучвания още в осмата гестационна седмица плодът проявява защитен рефлекс при докосване по главата. През следващите 9 седмици чувствителността на кожата се разпростира върху всички зони на тялото и нероденото започва да усеща допир толкова добре, колкото вие самите.
Експертите вярват, че към 14-тата гестационна седмица бебето умее да усеща вкусове, докато поглъща околоплодната течност. Знае се, че някои вещества от храната, която майката приема, преминават в нея. Наблюдавано е как бебето започва да преглъща по-често, когато майката яде захари, и забавя преглъщането и дори се мръщи, когато е хапнала нещо горчиво. Според някои учени в резултат на това умение новороденото разпознава вкуса на майчиното мляко. Освен това е възможно при захранването си след няколко месеца да приема храната, която е консумирала майката през бременността, по-лесно от всяка друга.
Макар и да звучи странно, обонянието на бебето също се развива още в утробата. Нослето и рецепторите за обоняние се появяват между 11-тата и 15-тата гестационна седмица. В него, както и в устата на нероденото, постоянно навлиза амниотична течност. Специалистите смятат, че в течността преминават не само вкусови, а и ароматни вещества от храната и от този етап нататък бебето е в състояние да ги усеща. Поради тази причина то различава аромата на тялото на майка си веднага след раждането.
Ако сте си представяли, че утробата ви е тихо местенце, то много сте бъркали. В амниотичната течност отекват почти всички звуци на тялото ви – куркането на червата, биенето на сърцето, гласът ви. Освен това до нея достигат и по-силни шумове от околната среда – гласове, музика и др. Разбира се, в първите месеци бебето не е в състояние да ги чуе, но е сигурно, че след 24-тата гестационна седмица слухът му е вече толкова добре развит, че то слуша непрекъснато. Според някои майки в последните месеци, преди да се родят, бебетата им реагират чрез движение на силна музика или на гласа на баща си. След раждането си пък се успокояват по-лесно, ако чуят мелодия, която е пускана често по време на бременността. И със сигурност се чувстват добре, когато бъдат положени на гърдите на майка си, където могат да усетят отново сърдечния ѝ ритъм.
Това сетиво е най-трудно за проучване, тъй като няма начин да бъде тествано в утробата. То продължава да се доразвива след раждането поради очевидни причини – матката не е подходящо място за наблюдение, макар и да не е съвършено тъмна, както често си представяме.
Вижда се, че клепачите на бебето остават затворени чак до 26-тата гестационна седмица, но се смята, че още десетина седмици преди това нероденото реагира на силна светлина – може да се наблюдава как се мръщи или се завърта с гръб на силна светлина, насочена към корема на майката. В момента на раждане пък е в състояние да вижда на 20-30 см – точно толкова далече, колкото е лицето на майка му, докато го кърми.
Здравей, свят!
Със сигурност можем да твърдим, че бебето има известен опит с околния свят, още преди да се роди. И след като знаете това, можете да му помогнете да се адаптира по-бързо към новия си живот след раждането. Много бременни отделят специално време, в което да говорят или четат на бебето в утробата си. Други им пускат определена музика, побутват и погалват крачетата и ръчичките, опрени в коремната им стена, използват определени храни и напитки, с които се надяват бебето да свикне, и дори карат бъдещия татко да говори силно, за да може бебето да опознае и неговия глас. Но дори да не сте привърженици на подобни действия, със сигурност е важно след раждането на детето да бъдете колкото се може повече в пряк контакт с него. Не спирайте да го прегръщате, да му говорите, да му пеете. Така ще му помогнете да премине плавно и спокойно от сигурността на вашето тяло към предизвикателствата на големия свят.