Велики цитати на велики българи
Днес е Денят на народните будители на България. Днес ще се изкажат много високопарни думи за това колко велики са били те в миналото (факт!) и колко ниско сме ние в сравнение с тях.
Ние не искаме да бъдем поредните празнодумци. Затова вместо да говорим, подбрахме за вас няколко цитата на българи с големи умове и сърца, които са успели да променят България. Думите им могат да бъдат пътеводна светлина и в наше време. Затова нека днес се оставим да ни пробудят отново.
Д-р Петър Берон:
„Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.”
Софроний Врачански:
„Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…”
Христо Ботев:
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото отечество.”
„Този който не обича майка си, баща си, жена си и децата си, то той не обича и своето Отечество!”
„Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…”
Васил Левски:
„Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.”
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме!”
„Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия. Никой не ще противостои срещу стихията на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.”
„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.”
„Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора – след една глава?”
Даме Груев:
„Ние смe българи и всeкога работим и ще работим за обединението на българския народ.”
Григов Пърличев:
„Обичам народността си повече от живота си… Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата… Българин съм… Не се отказвам от своята народност!”
Любен Каравелов:
„Когато се той (българският народ) освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.”
„Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.”
Васил Друмев:
„Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”
Иван Вазов:
„Науката е светилото на един народ, литературата е животът му.”
Стефан Стамболов:
„Не трябва да се освобождава никой народ; народите трябва да се освободят сами или да загинат.”
Атанас Буров:
„Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма.”
„Ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!”
Богдан Филов:
„Придобвиките в областта на културата са често пъти много по-важни и много по-ценни за един народ, отколкото придобивките в областта на политиката.”
Полковник Борис Дрангов:
„Бъди строг, но най-първо и най-много към себе си!”
„Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело.”
