Как да помогна на детето си, ако е свидетел на домашно насилие?
25 ноември е обявен от ООН за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Домашно насилие – болезнена тема и сложен проблем както за съвременните общества, така и за самите жертви. За съжаление, може би най-много страдат децата, свидетели на грозните сцени у дома.
Според проучванията всяка трета (или четвърта) жена в България е била жертва на домашно насилие. Дори не искаме да си представим в такъв случай колко деца са виждали какво правят с майките им.
В следващите редове искаме да се обърнем директно към жените, които все още живеят с децата си в такива условия и не успяват да намерят изход от ситуацията.
Скъпи дами, преди всичко, знаем колко ви е трудно и колко ви е страх. Знаем и колко ви е срам. Но е добре да сте наясно, че вие нямате вина за това положение, без значение какво твърди партньорът ви. И е задължително да помните, че има кой да ви подаде ръка още в мига, в който пожелаете. Телефони и адреси за връзка със специалисти ще намерите в края на текста.
Междувременно искаме да ви помогнем в най-голямата ви грижа – вашето малко съкровище, което вижда или чува всичко и със сигурност не се чувства добре от това. Ето какво да направите и за него, и за себе си.
Как да помогнете на детето си в ситуация на домашно насилие?
- Погрижете се детето да се чувства в безопасност. Това е изключително важно за него. Обмислете добре дали не е най-добре да напуснете насилника, за да осигурите на мъничето си спокойна и сигурна среда.
- Говорете с него за страховете му. Нека знае, че няма никаква вина за това, което се случва. Впрочем вие самите също нямате, нали помните?
- Говорете с детето за здравословните взаимотношения в семейството. Нека е наясно, че това, което се случва, не е добро и нормално. Така ще го предпазите да стане насилник или жертва, когато самото то създаде връзка след време.
- Говорете с него за границите. Нека знае, че никой няма право да го докосва по начин, който му е неприятен, и да го кара да се чувства неудобно. И това важи за познати, приятели, учители и дори за членове на семейството. Също така му обяснете, че самото то няма право да докосва друго лице по такъв начин и ако му кажат да спре, трябва да го направи веднага.
- Помогнете му да намери надеждна подкрепа. Това може да сте вие, но може да е и роднина, учител, училищния психолог, терапевт или друг възрастен, на който детето има доверие.
- Помогнете му да получи професионална помощ. Когнитивната поведенческа терапия е вид разговор, който работи добре за деца, свидетели на насилие, особено ако имат психическа травма от това. Психологът ще се опита да превърне негативните мисли на детето ви в позитивни и ще го научи на техники, чрез които да се справя със стреса по здравословен начин.
Вашият лекар може да ви препоръча подходящ специалист по психично здраве за детето ви. В организациите за подкрепа при домашно насилие също има такива специалисти и дори групи, в които децата могат да споделят, да разберат, че не са сами, и да получат адекватна подкрепа.
Кое е по-добре за детето: да има баща или да живее в среда без насилие?
Знаем, че този въпрос ви тревожи наистина много. Как да вземете най-доброто решение за своето съкровище?
Добре е да знаете, че специалистите имат твърда позиция по въпроса: за децата е най-добре да растат в безопасна, стабилна, любяща среда, без значение дали до тях има един или двама родители.
Вероятно мислите, че всичко е наред, защото детето не вижда какво прави вашият партньор с вас. Но не се заблуждавайте. Малчуганите усещат безпогрешно напрежението и това ги плаши толкова, колкото ако виждат сцените. Освен това те често чуват крясъците и ударите. И виждат последствията. Запомнете: ако вие сте малтретирани, това винаги, наистина винаги засяга и децата ви.
Ако решите да напуснете насилника, това ще помогне на детето ви да се чувства извън опасност и ще намали травмите в психиката му. Ако пък решите да останете, трябва да знаете, че пак има начини да защитите детето и себе си.
Как да помогнете на себе си и на детето, ако не сте готови да напуснете насилника?
Вашата безопасност и тази на детето ви са вашите приоритети, не забравяйте това. Ако все още не сте готови или не желаете да напуснете половинката си, можете да предприемете други стъпки, за да си създадете сигурност.
- Измислете план за безопасност, който да следвате при нужда. Ако детето може да направи нещо в такива ситуации, за да е на сигурно място, обяснете му какво очаквате от него.
- Изслушвайте и разговаряйте с детето си. Накарайте го да разбере, че насилието не е редно и вината за това, което се случва, не е нито ваша, нито негова.
- Свържете се със специалист или с център за подкрепа при домашно насилие. Там ще получите съвети и информация за възможностите, които имате пред себе си.
Ако сте решили да напуснете насилника и просто чакате подходящо време, може би не е добра идея да казвате на детето, особено ако е по-малко. Малките деца трудно пазят тайни и могат несъзнателно да изпуснат нещо. Ако не е безопасно партньора ви да знае какви са намеренията ви, обсъдете плана си само с доверени възрастни, които биха могли да ви помогнат със съвет, убежище или по друг начин. Не забравяйте, че е по-важно вие и детето да сте във физическа безопасност, отколкото то да знае какво планирате.
Могат ли децата да се възстановят от травмата, след като са били свидетели на домашно насилие?
Истината е, че всяко дете реагира различно на злоупотреби и травми. Някои деца са по-гъвкави, други са по-чувствителни. Дали и как ще преодолее видяното и преживяното, зависи от няколко неща:
- Дали има добра връзка и подкрепа от възрастен, на когото има доверие.
- Дали има високо самочувствие.
- Дали има здрави приятелства.
Въпреки че децата вероятно няма да забравят онова, което са видели и преживели, те могат да се научат да се справят с емоциите и спомените си по здравословен начин. Колкото по-рано детето получи помощ, толкова по-големи са шансовете му да израсте като психически и физически здрав възрастен.
И накрая малко практическа информация за места и телефони, на които ще намерите нужната специализирана помощ и закрила:
Единен номер за спешни повиквания – тел. 112
Национален телефонен номер, избира се без код.
Национална телефонна линия за деца – тел. 116 111
Информиране, консултиране и помощ за деца.
Сайт: www.sacp.government.bg
Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – Фондация „Анимус“ – тел. 0800 1 86 76
Избира се без код от България.
От чужбина: +359 800 18 676
Сайт: www.animusassociation.org
Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие – Фондация „Анимус“ – тел. 02/981 76 86
От чужбина: + 359 2 981 76 86
Сайт: www.animusassociation.org
Държавна агенция за закрила на детето – тел. 02/933 90 10
От чужбина: + 359 2 933 90 10
Email: sacp@sacp.government.bg
Сайт: www.sacp.government.bg
Български червен кръст – Телефони на доверието
София – 02/492 30 30
Ямбол – 046/662 904
Сайт: http://www.redcross.bg/telefon.html
