Ендометриозата представлява заболяване, при което маточната лигавица (ендометриум от endo – вътре и metra – матка) се разраства извън маточната кухина, като нейни огнища могат да станат яйчниците, фалопиевите тръби, червата или влагалището, но съществува възможност да бъдат открити и във всяка друга част от тялото. Ендометриозните кисти в яйчниците са известни под името „шоколадови кисти“, тъй като са пълни с тъмна на цвят кръв. Ендометриозата е причина за появата на редица симптоми като болки в таза, силно менструално кървене, подуване на корема, болки при сексуален контакт, изменения в червата, умора и инфертилитет.
Ендометриумът реагира на хормоните, произвеждани по време на цикъла и започва ежемесечното си нарастване и последващо дегенериране. В засегнатите извънматочни области обаче липсват естествени отвеждащи канали. Натрупваната кръв и продукти от разпада на тъканите, произведени при дегенерирането на ендометриума, не могат да бъдат изхвърлени от организма чрез менструацията и това предизвиква болки в долната част на корема и причинява възпалителни процеси.
Причините за появата на ендометриозата са неизвестни. Тя може да се развие у всяко момиче или жена, получили вече менструален цикъл и по принцип дълго време може да протича безсимптомно. Едва след време се появяват силни болки откъм гърба и бедрата преди и по време на цикъл, често неповлияващи се от аналгетици. Налице е по-дълъг и по-обилен цикъл, а в зависимост от това кой орган е засегнат, могат да се появят болки при уриниране или полово сношение. Когато се касае за тежко засягане на яйчниковата функция, възниква невъзможност за забременяване или стерилитет.
Медицинската практика описва случаи на ендометриоза както при 10 годишни момичета, така и при жени на 75 годишна възраст, като около 50% от жените съобщават за заболяването във възрастта между 25 и 30 години. Фамилната анамнеза в около 7% от случаите касае роднини от първа степен от женски пол и поставя заболялата в по-висок риск и по-тежко протичане. Аномалии на матката, свързани с нормалното оттичане на кръвта, могат също да причинят т.нар. ретроградна менструация. От своя страна дори и менопаузата може да доведе до ендометриоза, но само до такава в лека до умерена форма.
Въпреки че не може да се посочи конкретна връзка и причиняващи фактори, ендометриозата често е придружавана от други медицински състояния като диабет, алергии, астма, фибромиалгия, синдром на хроничната умора, някои видове рак на гърдата или яйчниците и автоимунни заболявания.
Самата ендометриоза може да бъде лекувана, но излекуване от нея няма. Това означава, че дори след проведено лечение, възможността тя да се върне отново е голяма. Лечението ѝ може да бъде хирургично, медикаментозно и комбинирано.
За облекчаване на тежките ежемесечни състояния, придружаващи заболяването, се препоръчва йога, акупунктура, ароматерапия, прием на витамини от група В, както и консумация на храна, богата на биофлавоноиди и бедна на наситени мазнини.
Въпреки че няма защита срещу заболяването, лекарите твърдят, че ендометриозата се „страхува“ от бременността. След прекарана бременност симптомите на болестта могат да се редуцират до незначителни, тъй като след раждането шийката на матката остава разширена, което от своя страна намалява риска от ретроградна менструация.