Раждане във вода
Този вид раждане все още не е широко разпространен в България, въпреки че има големи плюсове за родилката при определени условия.
Методът е описан за пръв път в медицинската литература през 1805 г., а интересът към него се засилва епизодично през 60-те и 90-те години на миналия век.
За да се проведе успешно раждане във вода, освен че родилката трябва да е здрава и мотивирана за извършването на този процес, следва да са налице няколко основни допълнителни изисквания:
Липса на установени сърдечносъдови проблеми предвид факта, че топлата вода може да провокира високо кръвно налягане или други усложнения
Липса на бактериална вагиноза, което предполага чисто влагалище и същевременно липса на бъбречно заболяване, свързано с отделяне на бактерии в урината
Бременността да е ниско рискова и най-малко в 37-ма гестационна седмица
Бебето да е ориентирано с главата надолу преди влизане във ваната
Бременността да е с един плод, защото раждането на близнаци, тризнаци и повече бебета е значително по-сложно и най-често се извършва оперативно
Възрастта на родилката да не надвишава 35 г., а тегло на бебето да не надвишава 4 кг
Раждането се извършва в специална, голяма и удобна вана, с повдигнато място за сядане на родилката и за подпиране на краката ѝ. Хигиената на ваната трябва да е безупречна и трябва да се поддържа постоянна температура.
С влизането в топлата вана първият ефект е намаляване на болката, защото телесната температура се повишава, кръвоносните съдове се разширяват, което води до засилена циркулация на кръвта. Разширяването на кръвоносните съдове от своя страна води до понижаване на кръвното налягане и на задържането на флуиди и отоци. Масажиращият ефект от специалните масажни струи на ваната съществено намалява мускулното напрежение в областта на раменете и гърба на родилката. От своя страна водата редуцира теглото на родилката с около 90 %, което позволява лесно обръщане и промяна на позите на тялото в търсене на най-удобната за раждане. При този вид раждане се наблюдават значително по-малък брой разкъсвания, защото цервиксът се разкрива бързо, а меките тъкани и перинеумът се отпускат.
Когато бебето се появи чрез израждане във водата, практиката е да се сложи на майчината гръд, докато майката е още във ваната. След раждането се излиза от ваната, за да се „роди“ и плацентата.
Трябва да се има предвид, че такъв тип раждане не е за психиката на всяка жена. При него родилката трябва да е готова, че във всеки един момент след влизането във ваната може да възникне необходимост от преминаване към друг вид раждане, тя не бива да изпада в паника и трябва да изпълнява всички насоки на лекаря.
