След години с умиление ще си спомняте времето, в което сте носили своето дете под сърцето си. Но точно толкова емоционални спомени ще пазите и от няколко досадни навика на околните, които за някои бременни жени се превръщат направо в ужаси.
За съжаление, сблъсъците с поне някои от тези наложени модели са неизбежни, а да се противопоставяте на желанието да разкъсате някого често отнема почти толкова усилия, колкото да изкачите Еверест в деветия месец.
Опитните майки признават, че ако не притежавате известна доза здравословен непукизъм, можете да останете почти без приятели и близки. И са готови да ви предупредят за някои от предизвикателствата, които ще срещнете през следващите девет месеца.
Лайтмотивът на първите три месеца, който посветените баби повтарят: не казвай нищо, може нещо да се случи! Разбирате, че са загрижени, но от това не ви става по-добре. В крайна сметка има два изхода от ситуацията: или вие припадате от изнемога да ги слушате, или те припадат от ужас, че не ги слушате. Изберете сами.
В спомените на повечето майки всичките девет месеца се сливат в едно постоянно „как си”. Бъдещият татко, бъдещите баби и дядовци, лели и чичовци, приятели и познати – всички се надпреварват да се интересуват от вашето състояние. Дори се обаждат по телефона по няколко пъти на ден, специално за да ви зададат този наистина важен въпрос.
Най-приятно е да го правят в последните седмици, когато вече се движите с бързината и маневреността на бременен танк. Ще ви хареса да ставате по сто пъти от дивана и да тичате към звънящия на пожар телефон, само за да кажете на някого, че всичко е наред. А той да не ви вярва, понеже сте задъхани като астматични риби. Да, звучи точно толкова забавно, колкото е в действителност.
Колкото повече расте коремът ви, толкова по-обществен става. Всички жени се чувстват свободни да го докосват, без да искат позволение и без да са ви достатъчно близки, та да го получат. Дори и някои мъже се престрашават!
Нямаме никаква представа защо околните смятат, че големият ви корем води самостоятелен живот и вие не усещате, когато го пипат. Но това навлизане в личното ви пространство се съчетава прекрасно с повишената ви чувствителност и инстинкт за самосъхранение. Надяваме се да успявате да се овладеете и да не отстранявате натрапника със светкавично, мощно кроше.
Трябва да ядете от всяка храна, която се появи пред очите ви. „Не може да не хапнеш, ти си бременна. Поне опитай, МОЛЯ!” – с тази реплика ще бутат в ръцете и устата ви какво ли не. Понякога го правят дори напълно непознати със съмнителна хигиена, които са по-настоятелни и от собствената ви майка.
Ако в такива моменти все още ви се гади, приемете нашето искрено съчувствие. Да отблъснете атаките е толкова трудно и уморително, че дори не сме много сигурни дали си струва да опитвате.
През цялото време се появяват доброжелатели, които съветват какво да НЕ правите. И са наистина упорити, когато трябва да ви попречат да го направите. Горко ви, ако не признавате важността на забранени действия като: да не прескачате маркучи; да не излизате нощем; да не вдигате високо ръце; да не се подстригвате; да не позволявате да ви прескачат краката и още куп неща на живот и смърт. В началото може да ви е забавно, но някои „съветници” дават ужасяващо настоятелни „наставления”.
Не купувайте нищо, преди бебето да се роди! Все още има поддръжници на тази „научна теория”, с която и вие на свой ред ще се сблъскате.
За щастие, продавачките в магазините се интересуват повече от оборота си, така че ще успеете да пазарувате тайно и да си спестявате излишните лекции по темата.
„Аз ако знаеш как родих…”
Ще чуете доста истории за раждане, а някои от тях наистина ще ви дойдат в повече. Вероятно в началото ще ви бъде интересно и дори можете да научите някои полезни неща. Но след всеки разказ в главата ви ще се зараждат купища въпроси и страхове. Може да ви отнеме доста усилия да се отървете от тях и да си спестите излишните тревоги.
„Сега е времето да спиш”
„Ами ела ти да спиш, като не можеш да дишаш, гърбът те боли, схващаш се постоянно, защото можеш да лежиш само на една страна, и бебето те рита по цяла нощ!” Сигурни сме, че поне веднъж ще ви се прииска да го изкрещите в лицето на някого.
После, след време, ще можете през смях да разказвате за всичко това. Ще знаете, че основна причина за желанието ви да разкъсате някого са били не горките, загрижени хорица, а хормоните, които са ви карали да крещите, да плачете и да се хилите без причина, както никога дотогава. Не знаем дали това познание ще ви помогне, но ако ви върши работа, скъпи бременни дами, молим, използвайте го. Ако не друго, поне ще ви спести малко нерви.