Цезарово сечение
Цезаровото сечение (на латински: caesarea – царско и setio – разрез), наречено още оперативно родоразрешение, представлява вид оперативна интервенция, при която се прави разрез по дължината на долната част на корема на бременната и на маточната стена. Плодът, плацентата и мембраните се изваждат и раната се зашива.
Оксфордски речник лансира погрешната хипотеза, че този вид раждане носи името на римския император Гай Юлий Цезар. Секциото е било познато поне 1000 години по-рано на народите в древен Вавилон, Китай, Индия и Персия. Виновник за „кръщаването“ на метода на името на императора се явява историкът Плиний Стари. Изхождайки от това, че в древния Рим мъжките имена се състояли от три части – лично име, родово име и прозвище или фамилно име, той приел, че прозвището идва от латинския глагол „цезум“ – да изрежеш, т.е. считал е, че някой от предшествениците на Цезар е бил роден по този начин.
Древното секцио е нямало почти нищо общо със съвременното. Тогава това е била животоспасяваща операция, само и единствено за бебето (практикувана изключително рядко, най-често заради знатен наследник) и то при умираща или починала родилка, защото липсата на анестезия и възможност за кръвопреливане са обричали на практика жената на смърт.
В днешно време Цезаровото сечение е медицински аргументиран избор за раждане, при който и майката и детето са надлежно обгрижени и защитени. Но макар и много модерен, този оперативен метод изисква наличието на определени предпоставки, защото при него възстановяването на родилката е много по-бавно отколкото при нормалното раждане.
Цезаровото сечение се прилага по начало само по лекарско предписание в случаите на спешност, както и при планиране на такъв вид раждане.
Спешност е налице, когато в хода на раждането се установи, че то не би могло да завърши нормално – слаби контракции, голямо бебе, малък таз, ускорен сърдечен ритъм на бебето, тежко вагинално кървене или опасност от такова, заразена с херпес родилка, която може да предаде инфекцията по време на раждането на плода, седалищно или напречно положение на плода, изпадане на пъпната връв, преждевременно отлепяне на плацентата и др. Това са все състояния, които изискват бърза и адекватна реакция от страна на медицинския екип, водещ раждането.
За плановост на операцията говорим най-вече в случаите на родилки с диабет или голям плод, за израждане на ин витро зачената многоплодна бременност и във всички случаи, когато проследената бременност дава индикации за такъв вид раждане, свързан с по-малки рискове за бременната и плода. За екипа е изключително важно да е налице увереност относно достатъчната зрялост на бебето и затова към този вид операция се пристъпва едва след 38-ма гестационна седмица.
Цезаровото сечение има своите предимства и разбира се – своите рискове.
За родилката е налице възможност да организира и проведе подготовката за раждането, самата тя да се подготви психически относно една контролирана атмосфера, както и да даде възможност на проследяващия бременността лекар да присъства на операцията. Освен психически, тази интервенция има и щадящ родилката ефект – значително намаляват травмите върху тазовото дъно (анален сфинктер, мускули). Недостатъците на Цезаровото сечение се свързват с по-честа спрямо нормалното раждане възможност за травма на пикочния мехур или червата, тромбоемболия (образуване на кръвоносен съсирек), инфекция на раната и разбира се, разрязаната матка, като по-слаба, би могла да се разкъса при една следваща бременност.
Във връзка с последното преобладаващото медицинско становище е, че след Цезарово сечение следващото раждане трябва да е пак такова, но напоследък все повече специалисти приемат възможността и за нормално последващо раждане при наличие на задължителни индикации като: нормален таз, нормална големина и разположение на плода, наличие само на едно Цезарово сечение и поне две години дистанция между ражданията.
Раждането с Цезарово сечение изисква определени следоперативни грижи, тъй като възстановяването става за около месец до месец и половина, в който период не следва да се прави секс, да се ползват тампони, да се взимат вани и да се вдигат тежести. През този период са възможни болки и изтръпване в областта на раната, вагинално течение, контракции, дори леко кървене.
