Обичате ли сняг? Ние да! Децата, разбира се, също го обожават.
Но снегът е по-голямо чудо, отколкото можем да си представим. Ето няколко изумителни факта за него, които ще ви оставят без думи.
Сериозно. Всъщност снежинките са… прозрачни. И това е съвсем логично, тъй като те представляват съвкупност от ледени кристалчета, нали?
И все пак ние ги виждаме бели, тъй като светлината се пречупва във всяко едно кристалче едновременно и така отразява пълния спектър на светлината. Когато отражението стигне до очите ни, ние виждаме бял цвят.
Прозрачен, бял, а сега син. Какъв е в крайна сметка?
Факт е, че дълбокият сняг често изглежда именно в този цвят. Причината за това, разбира се, отново е в специфичното отразяване на светлината. Когато слоевете снежинки са по-дълбоки, те създават специфичен филтър, който пропуска повече червената светлина и отразява повече синята, която всъщност виждаме.
Така повеляв а природата. Водните молекули, от които са направени снежинките, могат да се свържат една с друга единствено по такъв начин, че да създадат леден кристал с шест разклонения. Имайте го предвид, когато правите снежинки от хартия с децата.
Да, знаем, че навсякъде пише, че няма. Но през 1988 година Нанси Уайт от Националния център за изследване на атмосферата в Колорадо, САЩ, е открила с микроскоп две еднакви снежинки в една и съща снежна буря. Може да е рядкост, но все пак е факт, нали?
Не, не е виц. През 1991-1992 година в Сиракуза, САЩ се натрупва повече от 4 метра снежна покривка. Жителите са толкова недоволни, че през март 1993 година Общинският съвет на града издава „от името на своите изтощени от снега граждани” постановление, което гласи, че повече сняг преди Коледа на същата година е забранен.
Едва ли ще се изненадате, когато ви кажем, че два дни по-късно градът е затрупан от още повече сняг.
Ние може да го обожаваме, но има хора, които страдат от истинска фобия от сняг. Нарича се хионофобия.
Най-голямата регистрирана снежинка е 38 см широка и 20 см дебела. Видяна е през 1887 година. Определено не е снежинка, която можеш да уловиш в устата си, нали?
Логично или не, но рекордът за най-обилен еднократен снеговалеж принадлежи на град Капракота в южна Италия. През март 2015 година само за 18 часа снежната покривка в града става по-дебела от 100 см. Това са 5 см сняг на час!
Според метеоролозите виелица е време, в което вали сняг, вятърът е със скорост над 55 км в час, а видимостта е под 400 метра. В противен случай е просто снежна буря. Надяваме се, че този факт ви кара да се чувствате по-спокойни.
Около 75% от питейната вода на света се „произвежда” от снега, леда и ледниците. Вероятно знаете, че те покриват 10% от земната повърхност.
Макар и да е създадено изцяло от сняг, температурата в иглуто може да стане до около 35ОС по-висока от тази навън, при това само от топлината на телата в него!
Всъщност снежните „тухли” съдържат 90-95% неподвижен въздух, който е прекрасен изолатор. Сега вече можете да се досетите как мечките оцеляват в снежните дупки през зимата.
20 януари е обявен за Световен ден на снега по идея на Международната федерация по ски. На тази дата се организират разнообразни събития по цял свят. Целта е да популяризира зимните спортове, да провокира към създаване на безопасна среда за тренировки в сняг, да извади децата сред природата и да поддържа интерес към опазването на околната среда.
Е, той не е съвсем официален, но все пак има идея 18 януари да е празник на снежния човек. Датата е избрана заради числото – осмицата прилича на снежен човек, а единицата е метлата му.
В „Световните рекорди на Гинес” е регистриран най-големият снежен човек на света. Изваян е през 2008 година в САЩ, а направата му е отнела цял месец. И всъщност е бил жена. Височината ѝ е била 37,6 м (повече от десететажен блок!), а ръцете ѝ са били направени от триметрови елхи. Не знаем за вас, но на нас ни звучи леко зловещо.