5 начина да помогнем да няма насилие в училище
Чували ли сте за Деня на розовата фанелка? Дори да ви звучи сладникаво, този ден всъщност е важен. Отбелязва се всяка последна сряда на февруари и е другото име на Световния ден за борбата с тормоза в училище.
Традицията започва след инцидент в училище в Канада. В началото е начин на протест в самото училище, но с течение на времето във все повече училища на този ден учениците започват да носят розови тениски с надпис „Тормозът спира тук”.
Световната здравна организация определя насилието като „преднамерено използване на физическа сила или власт, посредством заплаха или реално, срещу себе си, срещу друг човек или срещу група или общност, което води до или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологична травма, неправилно развитие или лишение“. А всички ние, като родители, искаме училището да е спокойно и сигурно място, на което да оставим децата си, без да се тревожим за здравето и живота им.
И ако си мислите, че това е проблем, с който трябва да се справят предимно училищните власти, лъжете се. Освен в училище, децата ни прекарват много време и у дома, и в квартала, в общността ни и в интернет. Всяко едно от тези места, всяка една от срещите и всеки един от примерите оформят характера и поведението им.
Днес искаме да ви бъдем полезни, като ви предложим няколко съвета какво можете да правите в собствения си дом, за да избегнете превръщането на детето ви в училищен насилник или в жертва на тормоз.
Да, може да се случи и на вашето дете. И е добре да го приемете и да помислите предварително по въпроса.
-
Бъдете критични по отношение на използването на интернет.
Нашите деца се заседяват пред компютъра от най-ранна възраст и често първо попадат под въздействието на игрите. От военни игри до битки с кръвожадни чудовища, в тях може да има наистина много насилие. Според някои изследвания няма никаква връзка между предпочитанията към игрите и насилственото поведение. Според други обаче има. Така или иначе навикът да се виждат подобни сцени и да се участва в тях, дори и наужким, влияе на светогледа на детето.
В България също така е често срещано деца на 7-8-9-годишна възраст да разполагат със собствен профил във Фейсбук, Туитър, Инстаграм. Имайте предвид, че там не можете изобщо да контролирате какво виждат и четат децата ви, с кого и какво говорят. Неслучайно самите създатели на мрежите са сложили долна възрастова граница за потребителите си.
Изводът е един: онлайн съдържанието влияе различно на различните деца и е наша задача да преценим дали в притеснителен случай се налага да се намесим, или сме свидетели на период, който е по-добре да оставим да отшуми от само себе си. Ако въпреки игрите детето е мило, успешно и щастливо, вероятно няма поводи да се тревожите. Но ако има тенденция да упражнява видяното върху околните, ако е агресивно или тревожно, най-добре е да се консултирате с педиатър или с училищния психолог.
-
Помислете какво липсва на детето ви.
Спи ли добре? Общува ли нормално с връстници? Задайте си тези въпроси по отношение на детето си. Те могат да ви помогнат да добиете представа дали детето ви е в добро психично здраве. Ако прекарва твърде много време пред екрана, обикновено се появяват и проблеми в тези две отношения.
За да предпазите детето от това мобилните устройства да пречат на съня му, контролирайте употребата им, тъй като децата не могат да направят това сами. Сложете ясни правила кога и колко могат да се използват така, че да не влияят на психиката им, или ги заинтригувайте с друго подходящо занимание.
-
Грижете се за връзката си с детето.
Също както възрастните, децата се нуждаят от довереници, за да се чувстват свързани и приети от другите. Дори да ви е трудно да сте най-близкия му човек, уверете се, че детето има такъв, без значение дали това е другият родител, баба или дядо, или приятел. Той ще играе ролята на отдушник, като същевременно ще наставлява и коригира залитанията на детето.
-
Грижете се за времето пред екрана.
Изследванията показват, че прекомерно дългото засядане пред екрана може да увреди мозъка на детето. Проблемът никак не е за подценяване, тъй като е трудно да държим децата си изцяло извън обсега на устройствата.
Имате два варианта: или да въведете правила, които ще е трудно да се спазват, или да предложите на детето алтернативни дейности, които ще го занимават и ще запълват времето му. Спорт, музика, игра навън – децата, които имат други любими занимания през деня, са по-щастливи и здрави.
-
Говорете с детето си.
Това е едновременно най-лесният и най-трудният начин да се уверите, че децата ви се справят добре. Те не винаги искат да разказват, а е още по-трудно, когато са в пубертета. Но вие не спирайте да питате и да опитвате да бъдете близо до тях. Дори да не ви отговорят, вашият интерес ги кара да усещат, че сте загрижени и ги подкрепяте.
