Когато измисля кръгчето с двете точки и дъгичката, Харви Бал не предполага, че ще създаде един от най-емблематичните символи, които светът някога е виждал. Той бързо се комерсиализира и се превърна в графити, емотикони, значки, тениски и всякакви други продукти за продан. В един момент изобретателят започва да се тревожи, че така усмихнатото личице ще излезе от първоначалния си замисъл и идея. И… създава Световния ден на усмивката.
Харви Бал си отиде от този свят през 2001 година, но неговата фондация остава спонсор на световния ден и продължава да влага в него посланието си за мир и любов. И за това колко е важно да даряваме усмивки, за да правим света по-добро място.
Ние, разбира се, не познаваме нищо по-хубаво от детските усмивки. Затова ви предлагаме няколко факта за тях, които на свой ред ще ви накарат да се усмихнете.
Вярвате или не, но бебетата започват да се усмихват още в утробата. В началото не го правят съзнателно или като реакция на нещо хубаво. Това е рефлекс, подобен на този, който ги кара да движат ръчички и крачета. Но все пак мускулчетата опъват малките устнички и мъничето тренира как да покаже, че се радва да ви види.
Бебетата се усмихват в съня си още от първите дни след раждането си. Разбира се, това също е несъзнателна реакция, но все пак е усмивка, нали?
Очаквайте първата истинска усмивка на бебето, когато то стане на около два месеца. Ще разпознаете, че това не е несъзнателен рефлекс, защото тя ще трае по-дълго и ще е явна реакция на нещо, случващо се наоколо. Вероятно то ще види лицето ви или ще чуе гласа ви и това ще го стимулира да ви дари с първата си нарочна усмивка, която ще е съпроводена от радостен блясък в очите. И от която, разбира се, ще се разтопите.
Факт е, че децата се учат как да изразяват емоциите си, като наблюдават нашите реакции и изражения. Но усмивката не се учи, тя е вродена. Ето защо дори деца, които са по рождение незрящи, умеят да се усмихват.
Ако искате да получавате повече усмивки, насърчете ги. Говорете на бебето, гледайте го в очите, правете смешни физиономии, издавайте смешни звуци, гъделичкайте го и се усмихвайте през цялото време. Но не прекалявайте. Ако сте твърде шумни в игрите, можете да уплашите бебето или да претоварите сетивата му.
Чували сте го за прозяването, но и тук важи. И това не е просто приказка, а научен факт: ако вие се усмихвате, ще получите в отговор усмивка. Реакцията е несъзнателна, но я имаме. Ето защо колкото повече се усмихваме на децата си, толкова по-усмихнати ще ги виждаме.
Психолозите твърдят, че усмивката подобрява настроението ни, дори когато е насила. Ето защо най-лесният начин да успокоим тъжното дете е да го накараме да се усмихне! Не пестете сили и средства, а изпробвайте всичко смешно, за което се досетите, за да изтриете възможно най-бързо сълзичките.
Не, не говорим за смеха на висок глас. Когато се усмихвате, това променя начина, по който звучи гласът ви. Тоест дори когато говорите на детето от другия край на стаята, то „чува” вашата усмивка и това може не само да го успокои, а и да го накара да се усмихне в отговор. Хубаво е, нали?
Можете да различите усмихнатия човек дори от 100 метра разстояние. Разбира се, умеем го, за да можем да познаем дали мястото, което ни интересува, е приятелски настроено. Това означава, че вие можете да разберете дали детето ви е в настроение отдалече, но и то може да види дали му се усмихвате в същото време.