Звучи плашещо, неизвестно, даже страшно за мнозина. Да си донор на генетичен материал, обаче, не е страшно. Напротив. Това е една медицинска процедура, на която се подлагат хиляди жени и мъже по света и по този начин стават част от огромното щастие на някой непознат за тях!
Днес ви срещаме с една млада майка, една жена, която е била и от двете страни. Ще ви разкажем как и защо тя сбъдва освен собствената си мечтата, но и тази на напълно непознати за нея хора.
Здравейте, представете се с няколко думи.
-Казвам се Габриела Георгиева. На 31г съм, живея в град Перник. Работя в сферата на образованието- детски учител съм. Да стана учител е една моя сбъдната мечта, която за мое огромно щастие успях да реализирам.
Колко деца имате?
-Имам две прекрасни момчета- Николай (на 7г) и Иван (на 4г)
Защо решихте да станете донор?
-Това е една доста деликатна за мен тема. Преди години имах гинекологични проблеми. От една, на пръв поглед, безобидна настинка се стигна до сериозни възпаления, в следствие на които лекарите ми обясниха, че е много вероятно да не мога да имам деца. Известно време живеех с тази мисъл, докато не забременях с големия ми син. В момента, в който разбрах,че съм бременна реших, че един ден ще стана донор. Просто защото съм била от двете страни- знам какво е чувството да видиш двете чертички, но и знам какво е да живееш с мисълта, че няма да можеш да имаш дете. Така в продължение на няколко години идеята за донорството живееше в мен, докато не дойде момента, в който случайно се запознах с прекрасната Еми Христозова, която ми помогна да стартирам процедурата.
Как приеха идеята вашите близки?
-Близките ми ме подкрепиха на 100%. В началото, може би, имаше лека нотка на притеснение от тяхна страна дали самата процедура ще е безопасна за здравето ми, но след като разбраха, че не крие никакви рискове се успокоиха. Като цяло всички приеха доста добре решението ми.
Колко време ви отне цялата процедура?
-Около две седмици- на 22 март стартирахме процедурата, на 2 април беше пункцията. Като преди това ,разбира се, бяха направени всички необходими изследвания.
Болезнена ли беше процедурата?
-Не бих казала, че беше болезнена. Имах, разбира се, известен дисконфорт, но не беше нещо кой знае какво. Но дори да беше болезнена, пак щеше да си заслужава.
Какво бихте казали на хората, които се страхуват да станат донори?
-Бих им казала, че няма от какво да се страхуват, даже напротив. Нека всеки, които има желание и възможност да стане донор да го направи, защото чувството да помогнеш на някой да сбъдне мечтата си с частица от себе си не може да се опише с думи.
Сблъсквали ли сте се с критика или неразбиране относно вашето решение да станете донор?
-Разбира се, все пак хората сме различни и всеки си има своите разбирания за нещата. Чух доста и различни коментари и мнения на странични за мен хора, но това по никакъв начин не повлия на решението ми. Все пак всеки има право на мнение. Пък и хората, които ме подкрепиха бяха в пъти повече, от хората, които не одобряваха решението ми.
Какво е чувството да сте помогнали на някой да сбъдне своята мечта за дете?
-Чувството е меко казано вълнуващо.. неописуемо. Никога няма да забравя емоциите, които изпитах след края на процедурата. Рядко се разплаквам от вълнение.. Като цяло това е едно от най-смислените неща, които съм правила през живота си.
Какво е чувството да сте помогнали на някой да сбъдне своята мечта за дете?
-Чувството е меко казано вълнуващо.. неописуемо. Никога няма да забравя емоциите, които изпитах след края на процедурата. Рядко се разплаквам от вълнение.. Като цяло това е едно от най-смислените неща, които съм правила през живота си.
Кой ви съдейства по този път?
-Еми Христозова е човекът, който ми съдейства да стана донор. Тя е координатор във фондация „Искам бебе” и се радвам, че се запознах точно с нея. През цялото време беше неотлъчно до мен, чувахме се постоянно по телефона и отговаряше на всеки един мои въпрос. Тя ме свърза и с лекаря, който всъщност проведе самата процедура и с целия си екип ми помогнаха да осъществя това, което исках от години. Съпругът ми също много помогна, освен че беше до мен през цялото време, ми съдействаше ежедневно и със самата хормонална стимулация.
Имахте ли период на обмисляне дали да станете донор?
-Категорично не! Не съм се колебала и за секунда. Както споменах вече-това е нещо, което в продължение на години исках да направя, но нямах достатъчно информация за самата процедура или по-скоро не беше дошъл правилният момент за нея
Как се информирахте относно самата процедура за донорството?
-Всички отговори на въпросите, които ме интересуваха, получих от Еми Христозова. Най-странното е, в продължение на доста години търсех човек, който може да ми даде компетентна информация, а с нея се запознахме съвсем случайно. В една фейсбук група попаднах на въпрос, свързан с донорството(една жена търсеше информация), включих се в публикацията и Еми ми писа на лично съобщение. Разменихме си телефоните и така започна всичко. Също така доста полезна за мен информация получих от лекарят, който също беше отворен към всеки един мой въпрос.
Имаше ли разлика между предварителните ви нагласи и финала на процедурата?
-Да, но само в положителен аспект- когато започнах процедурата не знаех, че чувството на финала е толкова велико!
И една прекрасна новина от последния месец. Благодарение на хора като Габриела пациентите, на които им предстои да бъдат включени в донорска програма, вече не е необходимо да чакате една или повече години за донорска яйцеклетка. Сега този срок е не повече от два месеца в някои от ин витро клиниките в страната.
Ако и Вие имате желание и възможност можете да се включите и да дарите яйцеклетка, като потърсите кординатор за вашия район. Те ще отговорят на всичките ви въпроси
Координаторите на фондация „Искам бебе“ за Донорската програма:
Главен координатор и координатор за Североизточна България
Валентина К. Иванова – тел.: 0892 475 790
Координатор за Южна България и гр.София
Ема Христозова – тел.: 0882 430 788
Координатор за Северозападна България
Здравка Гергова – тел.: 0898 866 874
Координатор за Централна България
Вероника Михайлова – тел.: 0886 801 309
Интервюто изготви Невсе Люманкова, доброволец от Фондация „Искам бебе“