АМНИОЦЕНТЕЗАТА и всичко, което трябва да знаете за нея
Бременността безспорно е най-същественият период в живота на една жена. Един интересен времеви отрязък, който като всяко нещо в живота идва и с плюсове, и с минуси. Когато преглътнем допълнителните килограми, стриите по корема, болките в гърба и подутите глезени, остава най-хубавото чувство – че носиш в себе си бъдещето, новия живот, своето собствено продължение. Женското тяло е сложна машина – способно е да понесе нечувана болка, за да приветства най-великото чудо – детето.
Бременността обаче е биологично явление и като такова не бива да бъде подценявано, защото всеки един ден и всяка една промяна са от значение. „Всичко се случва“, е известна житейска мисъл, която важи и за периода на бременността. Затова и лекуващите лекари, и бъдещите родители трябва да бъдат нащрек – както за физическото и психическото здраве на майката, така и за правилното развитие на бебето. Един от методите, установяващи генетични аномалии и „грешки“ в развитието на плода, е амниоцентезата.
Какво представлява амниоцентезата?
Амниоцентезата е инвазивна процедура, при която чрез тънка игла, прокарана през коремната стена на бременната, се извлича малко количество от амниотичната течност, в която се намира бебчето. Впоследствие тази течност, съдържаща клетки от бебето, се изследва за наличието на генетични мутации и дава ясна представа дали ембрионът страда от някакво заболяване.
Амниотичната течност е безцветна течност, намираща се в околоплодния сак – мястото, където е разположен плода. Тя се състои главно от вода, но съдържа също протеин, натрий, креатинин, захар, урея, натриев хлорид и др. Значението й за благосъстоянието на бебчето е огромно – благодарение на нея, плодът е в състояние да се движи свободно в плацентата и да обменя вещества с майчиния организъм. Амниотичната течност играе и съществена роля в предпазването на бебето от механични травми, поемайки ‚вибрациите‘ от външния свят.
В кой месец от бременността може да се направи?
Обикновено амниоцентезата се извършва между 15-а и 19-а гестационна седмица. Ако бъде направена няколко седмица преди това, крие по-висок риск от усложнения.
В редки случаи амниоцентеза може да бъде извършена и след 32-ра гестационна седмица. Това се случва, когато е необходимо да се установи белодробната зрялост на плода – дали белите дробове на бебето са достатъчно развити, за да диша нормално при евентуално раждане.
Този тип амниоцентеза се прави само ако се налага ранно раждане (по медицински причини) – чрез индукция или чрез цезарово сечение, за да се предотвратят усложнения за майката. Обикновено този вид амниоцентеза се извършва между 32-ра и 39-а гестационна седмица. Приема се, че преди 32-ра г.с. е малко вероятно белите дробове да бебчето да бъдат развити изцяло.
ВАЖНА ВМЕТКА:
Амниоцентезата НЕ е подходяща за всички бременни жени. Ако имате инфекция като ХИВ, хепатит B или хепатит C, вашият лекуващ лекар може да забрани извършването на това изследване, тъй като тези инфекции могат да се предадат на бебето по време на амниоцентезата.
Кои са рисковете от амниоцентезата?
Амниоцентезата е ИНВАЗИВНО изследване и като такова крие немалко рискове. Някои от тях са:
Изтичане на околоплодна течност.
В някои случаи се наблюдава изтичане на амниотична течност през влагалището на бременната жена след извършване на процедурата. В повечето случаи количеството й е малко, а течението спира в рамките на 5-6 дни. Ако продължи, задължително трябва да се потърси лекарска помощ.
Спонтанен аборт.
Амниоцентеза, извършена във втория триместър, носи риск от спонтанен аборт, равняващ се на около 0,1 до 0,3%. Степента на риска се влияе и от допълнителни фактори – повишава се с напредването на гестационната седмица, както и при многоплодна бременност.
Нараняване на фетуса.
Ако по време на амниоцентезата, бебчето се раздвижи, е възможно да бъде засегнато от иглата. Сериозните наранявания обаче са рядкост.
Rh (резус) сенсибилизация.
В редки случаи при извършването на амниоцентеза е възможно кръвните клетки на бебето да навлязат в кръвта на майката. Ако тя е с отрицателен резус фактор, а то – с положителен, организмът на майката започва да произвежда Rh антитела, насочени СРЕЩУ кръвните клетки на бебчето. В този случай, след манипулацията майката се инжектира с Анти-D гама имуноглобулин, за да се профилактира образуването на антитела и да се предпази плода от увреждане.
Инфекция.
В изключително редки случаи амниоцентезата може да предизвика маточна инфекция.
Предаване на инфекции.
Ако бременната жена има инфекция като хепатит C, токсоплазмоза или ХИВ, инфекцията може да се предаде на плода по време на манипулацията.
ВАЖНО! Непосредствено след амниоцентезата може да изпитвате спазми или лек тазов дискомфорт. Необходимо е да се избягват тежки физически дейности, интензивни упражнения, както и половите контакти за 2-3 дни.
Незабавно потърсете медицинска помощ, ако забележете/усетите/имате:
- Обилно вагинално кървене или прекомерна загуба на околоплодна течност
- Тежки спазми на матката, продължаващи с часове
- Висока температура
- Възпаление или ярко зачервяване на мястото, на което е била поставена иглата
- Необичайна дейност на плода или липса на каквато и да е активност от страна на плода
Може ли амниоцентезата да бъде ИЗБЕГНАТА?
Да, да и отново ДА! Медицината отдавна не е това, което беше, и никога досега не е успяла да предостави повече ВЪЗМОЖНОСТИ за профилактика и лечение на своите пациенти.
Алтернативи на амниоцентезата съществуват и това е неоспорим факт, с който е хубаво да бъдат запознати всички бъдещи майки.
Амниоцентезата е ИНВАЗИВЕН метод за откриване на генетични аномалии при плода и като такъв винаги крие риск (макар и минимален) от неприятни последици както за здравето на бебето, така и за това на майката. „ИНВАЗИВЕН“ е дума, до която винаги ще седят и думите „опасност“, „болка“ и „усложнение“.
През последните 9 години все повече акушер-гинеколози и бременни жени се обръщат за помощ в този толкова важен момент към НИПТ – неинвазивните пренатални изследвания.
Този тип изследвания водят началото си от 2012 г. и положиха основите на един нов вид пренатална диагностика, така мечтана от хиляди жени – безопасната и безболезнената пренатална диагностика. Тази, която не носи дискомфорт, стрес и допълнителни притеснения.
Неинвазивните пренатални изследвания не крият абсолютно никакви рискове за плода, тъй като пробовземането НЕ го засяга пряко.
За направата им е необходимо единствено кръвна проба от майката, което не поставя бебчето под заплаха от нараняване, заразяване с инфекция или преждевременно раждане. Отделно от това, НИПТ се характеризират с изключително висока точност, съизмерима с тази на амниоцентезата, а резултатите излизат в кратки срокове – между 3 и 7 работни дни.
При получаване на отрицателен резултат от неинвазивен пренатален тест НЕ се налага извършването на инвазивен метод.
Единствено след положителен резултат от НИПТ е препоръчително бременната жена да се подложи на амниоцентеза, за да се потвърди диагнозата и да се гарантира наличието на конкретен генетичен дефект.
В България първото неинвазивно пренатално изследване е PrenaTest.
Това е първото неинвазивно пренатално изследване в цяла Европа. Излизайки на пазара през десет години, PrenaTest позволи на стотици жени да си поемат така бленуваната глътка СПОКОЙСТВИЕ и да научат най-важната информация – тази за развитието на бебето им, по бърз, лесен и удобен начин. От появата на Пренатест до наши дни броят на ненужно извършените амниоцентези драстично намаля, а сигурността придоби нови измерения.
ИСТИНАТА Е ТАЗИ – НИКОГА НЕ Е БИЛО ПО-ЛЕСНО ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА С БЕБЧО!
НИПТ са най-безобидният „инструмент“ за установяване на генетични мутации при плода, който не изисква предварителна подготовка и по никакъв начин не застрашава живота и здравето на майката и бебчето.
За да научите повече за първия НИПТ – Пренатест, натиснете ТУК.
Статията е предоставена от Пренатест България
Прочетете още:
Каква е връзката между вашия микробиом и развитието на бебето?
