В гинекологията в около 80% от случаите могат да се извършват минимално инвазивни интервенции, споделя специалистът с над 10-годишен опит в роботизираната хирургия и над 1000 операции с Да Винчи
Д-р Танчев, какво представлява лечението с роботизираната система Да Винчи?
Методът на лечение се нарича още робот-асистирана хирургия. Осъществява се през няколко малки отвора на коремната стена на пациента. Целият процес се извършва от хирурга, който е разположен на конзола и няма пряк контакт с пациента. Движенията на хирурга са филтрирани и изчистени от случайни трепвания. Предават се върху роботизирани ръце и специални инструменти с голяма подвижност, които се монтират на тях. Една от ръцете управлява и триизмерна камера в тялото на пациента. Тя предава изображение на оперативното поле във висока резолюция и до 10-кратно увеличение на стереоскопичен монитор.
При кои заболявания се прилага лечение с робота Да Винчи?
Гинекологията е една от основните области, в които се прилага роботизираната хирургия. Могат да бъдат лекувани пациентки не само с доброкачествени, но и със злокачествени гинекологични заболявания. Роботизираната система е предпочитан хирургичен метод при рак на ендометриума, рак на маточната шийка, рак на яйчника в начален стадий, някои доброкачествени състояния като ендометриоза, миома на матката, свличане на женските полови органи и други гинекологични интервенции.
Рискови ли са операциите с робота Да Винчи?
Всяка хирургична интервенция крие рискове, които се определят от различни фактори. Важно е например дали пациентката е претърпяла предишни операции, до каква степен е изменена нейната анатомия, в какъв стадий е диагностицирано заболяването, какъва е хистологичния вариант. От голямо значение е и опитът на хирургичния екип, който извършва интервенцията. Едно от главните предимства на робота Да Винчи е прецизността и начинът на работа на инструментите, управлявани от хирурга чрез конзола. Там има една свобода на движенията заради начина, по който се движат ефекторните краища на инструментите. Така те могат да осигурят максимална прецизност и да достигнат до трудно достижими зони, а често в малкия таз който е богато кръвоснабден и инервиран се налага да се работи „натясно“ и близо до жизнено важни структури.
Как протича възстановяването при пациентките след робот-асистирана операция?
Възстановяването при роботизираната хирургия е много по-бързо в сравнение с това след отворените операции. При робот-асистирани операции можем да изпишем пациентките на втория ден след операцията. Това зависи от психиката на пациента, типа оперативна интервенция, а и от някои административни особености. Те се прибират у дома не като болни, а като хора, които изцяло могат сами да се грижат за себе си. Специално за гинекологията смятам, че в около 80% от заболяванията могат да бъдат третирани с минимално инвазивни интервенции. Разбира се, не бива да се изпада в крайности и да се казва, че трябва да се извършват само роботизирани или лапароскопски операции. Има някои случаи, които определено не са за минимално инвазивна хирургия – например по-напредналите стадии на злокачествените тумори и много големите миоми, които са по-подходящи за отворена хирургия.
Какви са предимствата роботизираната хирургия в гинекологията?
Интервенциите с робота Да Винчи предполагат по-малко болка, ниска травматичност и по-малко усложнения. Кръвозагубата е значително по-малка. В определени случаи има възможност за запазване на репродуктивните способности на жената. Този вид хирургия щади околните тъкани и нерви. Белезите са много малки и до няколко месеца зарастват по начин, по който почти не си личи, че ги е имало.
Д-р Лъчезар Танчев концентрира професионалните си интереси в областта на минимално инвазивната хирургия (роботизирана, лапароскопска и хистероскопска), онкогинекологията и урогинекологията. Защитава дисертация на тема лапароскопска и роботизирана анатомия на малък таз при онкогинекологични операции в Медицински университет – Плевен, където последователно е докторант, асистент, главен асистент и началник на Отделение по Онкогинекология. Д-р Танчев е член на екипа въвел роботизираната хирургия в България през 2008 г. в Медицински Университет – Плевен, където работи до 2017 г., когато става се присъединява към екипа на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда, при стартирането на роботизираната програма в болницата. Преминава сертификационни курсове по роботизирана хирургия в Страсбург, Франция и Истанбул, Турция, както за асистент до пациента, така и за конзолен хирург. Има квалификационни курсове по лапароскопия, хистероскопия, колпоскопия, ехографска диагностика, оперативна урогинекология (Дрезден и Aйхщет, Германия; Виена, Австрия).