Някъде между втория и третия си рожден ден вашето малко съкровище може внезапно да се превърне в дете, което не познавате. Усмихнатото ви слънчице може да започне да казва на всичко „не”, да избухва във внезапен гняв или плач, да стане нетърпеливо и да се опитва да налага желанията си на всяка цена. Да, това е наистина вълнуващ период от живота му, който често наричаме „бебешки пубертет”. Защо се появява и как да се справите, прочетете в нашия кратък наръчник за родители.
В този период от живота си децата започват да осъзнават, че са отделни личности от родителите си, които полагат грижи за тях. Те изпитват желание да утвърдят своята новооткрита идентичност, да изразяват своите емоции, да налагат това, което харесват и не харесват, и да бъдат независими… доколкото им е по силите. По това време те развиват и езиковите си умения, което им помага значително в изразяването на желанията, нуждите и идеите си.
И все пак двегодишните малчугани все още не разбират логиката на нещата, нямат представа за причинност и следствие, имат трудности със самоконтрола и търпението. С две думи: искат онова, което искат, и то на мига. Ето защо по-често от всякога ще чувате „не искам”, „аз сам”, „дай”. И да, доста приличат на тийнейджърите с техните трудни емоции по време на пубертета.
Като родител, вашата работа е да помогнете на мъничето да се ориентира в силните емоции в своя „бебешки пубертет”. Това не е лесна задача, защото емоционалният живот на двегодишните е сложен. Те започват за първи път да изпитват чувства като гордост, срам, вина и смущение.
Чувствата на детето ви може да се люлеят диво и да се променят коренно за секунди. То може да бъде радостно, когато получи сладолед, а след малко да пищи от гняв, че се топи по ръцете му. Така че малчуганите наистина се нуждаят от вашите любящи насоки, за да разберат как да се справят с емоциите си.
Когато усетите предизвикателно поведение в т. нар. „бебешки пубертет”, това обикновено означава, че детето ви не може да измисли как да изрази чувствата си по приемлив начин или не знае как да задоволи нуждите си. За да му помогнете в тази задача, вашата реакция трябва да показва различен, конструктивен начин да се справи със ситуацията.
Процесът на учене обикновено се случва естествено, тъй като детето вече има по-добри езикови умения, повече опит с връстници, с разочарование и със спазване на правила. Въпреки това детето няма да може да се владеят съвсем добре, докато не влезе в училищна възраст.
Ето няколко начина да му помогнете.
Най-лесният начин е да четете книжки и да отбелязвате на глас как се чувстват героите, например: „Кучето е наистина щастливо, че получи кокал”. Можете също така да споделяте собствените си чувства в дадени ситуации: „Току-що разлях бебешкото мляко. Чувствам се наистина разочарована! Ще ми помогнеш ли да го избърша? Толкова е хубаво да имам помощник!”
Когато детето ви може да разпознава и назовава чувствата си, това му помага да придобие контрол над тях си и да ги съобщава на другите.
След като детето ви е назовало чувствата си, можете да внушите какво може да направи, за да се почувства по-добре или да реши проблема. Това му помага да научи какво да прави в бъдеще, когато се изправи пред подобно предизвикателство. Например ако е тъжно, защото бабите и дядовците му са си тръгнали след няколко дни на гости при вас, можете да предложите да разгледате техни снимки или да им нарисувате картина.
По време на своя „бебешки пубертет” децата се нуждаят от насоки, когато опитват да се справят с гняв, тъга и безсилие. Затова когато детето ви е наистина ядосано, потвърдете това, което преживява: „В момента наистина си ядосан, защото казах, че няма да гледаш повече телевизия.”
След това му предложете да скочи, да удари възглавничките на дивана, да разкъса хартия, да нарисува гневна картина или някаква друга дейност, която смятате за подходяща. Важното е да научите детето си, че има много възможности за изразяване на чувствата му по здравословни, не нараняващи начини.
Добре е да кажете на детето, че разбирате, че трябва да направи нещо, което не иска: „Сега трябва да тръгнем, за да отидем вкъщи. Знам, че искаш да останеш на площадката, че обичаш да си играеш с децата. Но липсваме на татко и той иска да бъде с нас. Когато се приберем вкъщи, ще завършите заедно пъзела, който започнахте, и ще направим вкусна вечеря.”
Детето не разбира идеята за времето и няма да го направите търпеливо, ако му повтаряте да почака още малко. Затова има няколко прости трика, с които да превърнете времето в нещо, което може да се види.
Ако трябва да изчака, докато овесената му каша се охлади, покажете му парата, издигаща се от купата, и му кажете, че може да яде, когато парата изчезне. Ако трябва да мие зъбите си в продължение на 2 минути всеки ден, използвайте таймер, за да може да наблюдава отброяването.
Таймерите също са чудесни инструменти за подпомагане на децата да се научат да споделят. Дайте на всяко по няколко минути с таймера, за да играят с играчка, която и двамата искат. Също така е полезно да заявите очевидното: „Трудно е да чакаш понякога, нали?”
„Какво ще облечеш, синият или черният панталон?” „Какво ще ядеш, супа или мусака?” Въпроси от този тип дават на детето чувството за контрол и компетентност, като в същото време му отнемат възможността да откаже да облича панталон или да се храни.
Има много ежедневни моменти, в които можете да преподавате на детето си това умение. Например игрите с редуване на участниците са чудесни за практикуване на търпение, изчакване и споделяне. Най-простият вариант е да си подавате топка – това дава шанс на детето да изчака и контролира своя импулс да грабне топката и да играе с нея само.
Прочетете още:
Развиващи игри за деца на две години
Кога и как да научите детето да чете и пише